Следващите редове напомнят за сценарий на тийнейджърски филм, който за мен се превръща в реален ад.
... след поредната дискотечна нощ, която в последствие продължи прекалено дълго се прибрахме в нас. когато прекрачих прага на стаята, която бе нашето гнезденце, въпреки умората забелязах, че нещо не е само не е така както го бях оставила, но и имаше нещо, което не беше в реда на нормалните неща- още с влизането в стаята се носеше познат и натрапчив аромат. Разследване не бе нужно, защото докато си задавах мислено въпроса от къде и какво забелях петна по пода, чаршафите и дрехите ни от боди лосион. Мина ми на ум, че би могло да съм забравила опаковката отворена, да съм я метнала на леглото и от там, без да искам да съм изкарала част от течността. И докато здравият ми разум търсеше разумно обяснение, безспорните факти, които започнаха да никнат като гъби ми вадеха очите. Оказа се, че млякото се превърна в последната ми грижа, защото на негов фон открих всичките си книги мокри и с надраскани моливи, но не какви да е, а моливите ми за гримиране. Племенницата на приятеля ми влизаше в нашата стая и се възползваше от вещите ми, но в повечето случаи по предназначение. Отново опитвах да намеря логично обяснение на нелогичното за мен и тогава нещо ме накара да отворя една кутийка. Принципно в нея се подвизаваше компактната ми пудра, нещо което всяка жена притежава и използва в ежедневния си тоалет. И изненада- вместо твърда прахообразна повърхност се залях с течност с неопределен цвят, но познат аромат. от този миг всичките ми жалки опити да си обяснявам за това, което виждах изчезнаха. Вече знаех, кой е виновника, но не и какво точно се е случило. Спокойно отворих още няколко кутийки, който за мен бяха вълшебни разкрасители. Бяха е най-точната дума, която мога да използвам, защото това, в което бяха превърнати бе много по различно от предназначеното им. Времето спря, а сърцето ми не можеше да се удържи. Оглеждайки се откривах нови и нови изненади от малкото „съкровище”. Докато приятелят ми отиде, за да потърси отговор. Аз се сблъсквах с още повече неща, които ме тласкаха към въпроси. Малкото ангелче било дошло да си поиграе- за пред майка му, а за реалния дневник бе превърнало стаята ни в кочина, като за целта бе съсипала козметиката ми. Когато сестрата на приятеля ми дойде, за да се увери в чудните ни разкази, тя каза, че е само игра и не било нарочно. Във всеки друг случай бих се съгласила и последното нещо, което би ми хрумнало е да се опитвам да обвинявам 5-годишно дете. Но в този случай детето всеки ден се гримираше и понякога ме питаше дали може да използва и моите „разкрасите” и понеже знаех, че въпреки годините си знае как да ги използва и ги пази никога не бях и забранявала. Докато изхвърлях една от кутийките , открих в нея цветните си лещи. Интересно ми беше как така милото дете, което само си е играело е взело нещо, което и бях обяснявала, че не трябва да се пипа, защото ще го порази изведнъж бе забравило. Започнах да оправям останките от козметика и да почиствам, когато невинното създание дойде с майка си, за да ми се извини. Стоеше и се смееше нагло и ме гледаше с един лукав поглед, в който имаше всичко друго, но не и разкаяние. Детето напълно съзнателно бе сътворило цялата каша и нямаше никакви намерения да се извини. Майка му повтаряше на висок тон, че е необходимо да каже „ извинявай”, защото трябвало да се научи. И ми стана интересно на какво да се научи, че след като направи каквато и да е порази с една дума всичко се оправя?! Извиняваш се, когато нещо е станало и не си преценил или съобразил действията си.
И така станах герой от филм на ужасите, в който едно хлапе си отмъщаваше. Не ме беше яд за козметиката, или че ще чистя цял следобяд- стана ми гадно, че се държа добре с това отвратително създание в името на мира и разбирателството в къщата.
Главната причина (поне заради мен) беше една играчка. Ходихме на един панаир и там си харесах едно розово хипопотамче, което може да се спечели като се ловят патенца и с необходимия брой точки. Беше ми ясно, че няма да ги събера и се разбрах с продавача, с малко пари да си получа играчката. До тук добре- голямото дете задоволи желанието си, но как малкото демонче до мен ще приеме факта, че тя няма да има нещо, а аз ще го имам. Въпреки че има милиони играчки. Попитах я какво иска от панаира, защото нали „трябва” нещо да му вземело, че било дете! То само си избра някаква играчка и привидно беше доволно.
Накрая се разплаках, защото не можех и не исках да повярвам, че едно дете може да е толкова зло и отмъстително.
една приятелка ме посъветва да му правя малки мръсни номерца, или д а го хвана и да го пребия. коолкото и добре да ми звучи никога не бих го направила. не мога да ударя дете, а още повече чуждо. нямам намерения да го превъзпитавам.но ми е доста трудно да преглътна, че едно вчерашно келешче ще ми прави номера :@
Искрено ти съчувствам!
и въпреи всичко.. децата са отражение на родителите си..както си ги възпитат така ще си ги гледат. ама аз тва нито искам да го възпитам нито да го гледам :Х ама кой ли ме пита :(
ако някои има оригинална идея за гадорийка да сподели :) аз все пак мисля да и погодя някой номер на тази малката и да види, че кака и може да е дъртуна ама още помни лапешките дивотиии :) няма да оставя едно дете да ме побърка :)
17.08.2009 09:19
само така малка идейка...
Днес дойде едно момиченце от квартала, понеже всички деца, освен нея ме обожават и искат да си играем и тн, дойде и ми каза , че малката ми съименничка обяснявала колко съм глупава и как щяла да ме изгони от къщата.
нз какво си е въобразило тва лапе ама е далече от истината :)
ПС> то това малко детинско ама нищо :) дядо и- нейният пазител и главен виновник да е такова говедо и е взел от любимите сладки, еств на мен и приятеля ми не е и... понеже ние когато искаме да я дразним и иядем от тях... сега мисля първо да грабна няколко да си хапнем а останалите да ги натопя във вода... и да ги върна в кутията;) все пак сме в балкана и е доста влажно (дяволчееееееееееееееееееее)
18.08.2009 17:14