Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2009 00:08 - виновна до доказване на противното
Автор: betid13 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1744 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 22.07.2009 00:24


ДНес ми стана адски гадно и за разлика от друг път чувството не ме напуска. Сигурно, защото се казва вина, а то е адски досадно и нахално. Принципно не го допускам дори до двора на мислите си, но днес то нахлу с пълна сила. И не само, че нямам основателна причина да го изгоня, а и съм напълно съгласна с него  и колкото и да не ми е приятно да призная, мисля, че днес с точно там кдето трябва да е- върлуващо из мен.
Днес направих едно завръщане до родния град и се видях с една приятелка, която наистина може да носи това им, а не само да и лепкам лъжлива табелка. Помоткахме се, повисяхме с едно аведение и когато трябваше да тръгваме  тя каза, че ще плати понеже е на 17. Знам, че рождения и ден е лятото, но не помнех кога точно- е сега вече не само, че помня, но и знам!
Но ми стана адски гадно и съвестно. За мен това не е кой знае какво събитие и не му се радвам особено много, но пък когато ме поздравяват хора, които най-малко съм очаквала се радвам много. Независимо дали си харесвам рождения ден или не малко или много се радвам, когато бива уважен.
и ето, че не поздравих един от малкото хора, които заслуважат. Никога не съм помнила дати, да си призная не съм се и опитвала да ги запомня. дори на семейството си не помня кой кога е точно. Разчитам някой да ми напомни или случайно да разбера.
Но ето, че сега нямаше кой и как и... изпуснах ден дена на едно сладко създание.
Не, че моето пожелание е щяло да е най-най или е щяла да го запомни, но... то просто го нямаше, а тя го заслуважа.
Не е тръгнала да плаче и да ми се сърди, че съм забравила, но аз си се сърдя, защото за да не затруднявам себе си и сивите си гънки лишавам хора, които обичам  от уважението и пожеланията си. ( как прозвуча все едно е нещо кой знае какво, но като се замисля как винаги мрънкам, че одъртявам и все пак се смея дяволито при всеки звън от смс или телефонно повикване. не е редно да оставам на късмета или случайността да зарадвам дори и за миг любимите ми хора.

яд ме е....мн мн ме е яд! и не знам как да се реванширам, не за да изгоня угризенията и виината, а за да и подаря това, което и отнех. дори  и то да е една дяволите усмивка. надявам се до утре сутринта да ми хрумне нещо...  тя наистина го заслуважа.
и от днес, ако трябв аи тефтер за рождени дни ще имам, но няма да пропускам никого.
СЛед кто се изискват толкова малко усилия за една топла усмивка е грехота да се похабяват и а не се използват :)



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - viki02
22.07.2009 15:14
Така е, обидно е, когато хората, на които държиш, те пропускат по най-елементарен начин. Не коства кой знае колко да поздравиш човек на рожденния му ден. Това е едно от малкото неща, които са наистина негови.
цитирай
2. betid13 - :(
23.07.2009 12:53
znam, no nikoga ne sym pomnila rojdeni dni i vobshte dati, cifri... no mislq da promenq tova, zashtoto naistina mi stana mn gadno i vse oshe mi e
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: betid13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 72576
Постинги: 23
Коментари: 50
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031