[06:40:03] kOtEtO каза: neshto ne mi e kato za ezda ddz

[06:40:04] kOtEtO каза: (think)

[06:44:48] Elena Yakimova каза: :D

[06:45:17] kOtEtO каза: ?

[06:45:19] kOtEtO каза: ko kaza

[06:45:30] Elena Yakimova каза: mi az go pitam za mygla

[06:45:30] kOtEtO каза: :D

[06:45:30] kOtEtO каза: az mislq samo che nashte mn shte ni se skarat posle

[06:45:32] Elena Yakimova каза: i toi vika

[06:45:36] Elena Yakimova каза: aa ki mygli we tuka pri men nqma mygla

[06:45:38] Elena Yakimova каза: ..

[06:45:39] Elena Yakimova каза: :D

[06:45:41] kOtEtO каза: da be da

[06:45:42] kOtEtO каза: :D

[06:45:44] Elena Yakimova каза: kazah mu che se chudim

[06:45:47] Elena Yakimova каза: mi az tyi mu vikam

[06:45:51] Elena Yakimova каза: bz li se toi vika ne..

[06:45:56] Elena Yakimova каза: kazah mu che se kolebaim toi vika

[06:46:03] Elena Yakimova каза: a we ai gazurete se i idvaite

[06:46:06] Elena Yakimova каза: ludi li ste ko se chudite...

[06:46:08] Elena Yakimova каза: :D:D

[06:46:16] kOtEtO каза: dobre kazvai da se oblichame i da trygvame i kvo che e baq pytq

[06:46:17] kOtEtO каза: ne e chas

[06:46:18] kOtEtO каза: :D

[06:46:21] kOtEtO каза: kakto toi go izkara

[06:47:14] kOtEtO каза:  kaji..lqgame ili se oblichame che to stana 7

[06:47:24] kOtEtO каза: dokat trygnem...

i do slivek da idem syvsem shte s eovyrtim

[06:47:31] Elena Yakimova каза: chek

[06:47:32] Elena Yakimova каза: moment

[06:47:35] Elena Yakimova каза: :D

[06:47:35] Elena Yakimova каза: da chq horosdkopa

[06:47:37] Elena Yakimova каза: (rofl)

[06:48:17] Elena Yakimova каза: xaxaa

[06:48:21] kOtEtO каза:  e toi e chak v 7

[06:48:22] kOtEtO каза: ?

[06:48:29] Elena Yakimova каза: ne se nadqvaite che kysmeta vi shte proraboti

[06:48:33] Elena Yakimova каза: :D

[06:48:33] Elena Yakimova каза: ako se otdadete na razvlecheniq

[06:48:38] kOtEtO каза: ti maikati kaza li i?

[06:48:39] kOtEtO каза: da be

[06:48:45] Elena Yakimova каза: nem :S

[06:48:47] kOtEtO каза: serizono li :D:D:D

[06:49:07] Elena Yakimova каза: kaji ti

[06:49:07] Elena Yakimova каза: :D

[06:49:07] Elena Yakimova каза: oxx m ine mi vikai kazvai

[06:49:10] Elena Yakimova каза: az mu se oabdih

[06:49:13] kOtEtO каза:  dobre kvo praim?

lqgame ili probvai s maikati ako ne e mn syglasna..opredeleno lqgame :D:D:D:D:D

[06:49:13] Elena Yakimova каза: i toi beshe ubeden che traa idim

[06:49:16] Elena Yakimova каза: i az mu viiam mi ok;..

[06:49:20] Elena Yakimova каза: tyi che ti si sega

[06:49:22] kOtEtO каза: mi ok znachi da se oblichame

[06:49:26] Elena Yakimova каза: i ti shte mu s eoabdish da kaish che nqa hodi m:P

[06:49:28] kOtEtO каза: mi men mi e vse edno az sym stanala :D

[06:49:37] kOtEtO каза: samo trqbva da se obleka

[06:49:46] Elena Yakimova каза: i az ysm stanala

[06:49:50] Elena Yakimova каза: i sym se razsynila daje

[06:49:51] kOtEtO каза:  be nie predniq pyt v kyv dyjd

[06:49:53] kOtEtO каза: ... mi ae

[06:49:56] Elena Yakimova каза: :D

[06:49:57] kOtEtO каза:  oblichai se i da xodim

[06:50:06] Elena Yakimova каза: :D

[06:50:06] Elena Yakimova каза: az se chuda obache mai po dobre da ne i kazvam

[06:50:09] kOtEtO каза: xaa

[06:50:13] kOtEtO каза:  mi ne di

[06:50:20] kOtEtO каза: of kaji da se oblicham li che stana nikoe vreme

[06:50:24] kOtEtO каза: i prez slivek trqbva da minavame

[06:50:34] kOtEtO каза: i da zaredq che toq na mainata si otivame obshto vzeto

[06:50:45] Elena Yakimova каза: ok

[06:50:49] Elena Yakimova каза: aide kachvam se

[06:50:53] Elena Yakimova каза: (da se oblichma)

[06:50:56] Elena Yakimova каза: i ti

[06:51:01] Elena Yakimova каза: e kfo do 7 nqa li da moish

[06:51:07] kOtEtO каза: shte moga

[06:51:08] kOtEtO каза: :P

[06:51:08] kOtEtO каза: aide

[06:53:33] Elena Yakimova каза: male cjpovek :x

[06:53:36] Elena Yakimova каза: ne sme normalni !

[06:53:37] Elena Yakimova каза: :D

 

 

бягсто от реалността. Двоумяхме се. Знаех, че ако и кажа „НЕ”, ще мога така да извъртя нещата и тя ще се съгласи с всяко мое решение. Но не знам защо се реших да тръгна. Отидох да я взема от тях, минахме през една бензиностанция и пътят ни зовеше. Отбихме се само през старата конюшня, където тренирахме взехме две седла и тръгнахме по пътя, който уш знаехме. Не знам дали, защото беше тъмно, имаше мъгла или ние така се бяхме вгабили в разговорите си, но бехме тръгнали в обратната посока. Когато стигнахме Севлиево аз се усетих и когато погледнахме на картата разтоянието ми до мястото, където беше нашата цел ми се видя адски далече. А и факторът време така ни дишаше във врата, трябваше да се върнем на време, да се оправим и да отидем в училище адекватно изглеждащи. но дори и това не ни спря! Обърнахме и вече се дижехме в правилната посока. Не беше мн приатно факта, че вече трябваше да сме там, но както и да е. След още почти неусетно изминали минути бяхме в прочутото селце в едно заедение пиехме чай и се смеехме с Тошко (нашият идол в ездата). След като ни наплашиха за кобилите, които ни предстоеше да яздим, колко са страшни и как ще се отъркаляме в калта, отидохме в обора да ги оседлаем.

Безспирна я бях виждала един път на едно състезание- бях влюбена в нея. Толкова красива нежна и дива като характер. Не беше като другите коне, непрекъснато хвърляше къчове, но се движеше мн красиво и грациозно.   Другата беше Замбези-приличаше мн на Безспирна, но беше малко по ниска и беше бремена. Елена мн се шашна и по гласът и усетих, че не желае да се качва на Лудото- Безспирна. и въпреки, че и в мен се надигнаха онези дяволета, който ми шепнат в ушето колко е страшно и да не го правя се реших, защото имаше и едни други, които ми напомниха как стоях и я гледах, когато я яздиха на едно състезание и ми се искаше и аз да мога да владея такава “машина” като нея.  И така докато Тошко отиде да вземе неговият дивак ние се въртяхме в един падок и умирахме от страх, коя ще е пърата с полед в калта. Но така и нямеше победителка. Тръгнахме сами, трябаше да вървим по един прав път и да го изчакаме, да ни води..някъде си. И еств конете почнаха да показват характер. Замебези завлече на някъде Елена, Безспирна скокна няколко пъти, но в общи линии се разбрахме, че аз ще се возя, а тя ще изпълява. След около 10 мин всичко беше ок преминахме една рекичка и бяхме тримата. С малките изключения, в които Замбези и Елена имаха разногласия, спирахме и се наслаждавахме на гледката с тръпка в сърцата дали тази весела картина няма да се превърне в лудо преследване и надпревара да ги догоним. и тъкмо нещата бяха се стабилизирали и имаше:” Хайде момичета галоп...”

и тогава го усетих. Дъхът ми спря. Движех се с вятъра и бях едно с нея. Усещах я как иска да отпусна юздите и да ми покаже на какво е способна и без д асе замисля го направих. Стиснах се здраво и забравих за всичко. Ако не трябваше принудително да спрем, защото щяхме да минем през една горичка щеше да е перфектно. Не знам колко време яздихме, къде ходихме, но беше невероятно. В един момент забравих колко ме е страх и само се усмихах и се пренасях на друго място. Смеехме се и си говорихме, но аз не бях там. Дъхут ми бе някъде около нас и се радваше и се сливаше с всичко. С малките зелени стръкчета трева. С локвите останали от дъждовете, с останалата на места мъгла, с клонките, който се закачаха по дрехите и косите ни.

не мога да го опиша. Мога само да затворя очи и да си спомня за тези незабраими мигове.

Както всичко хубаво и това трябваше да свръши, да се приберам и да се върнем км сивото ежедневие. Но не ни се мислеше сега за това. Когато ги разселдахме я гледах в очите и исках да мога да разбера, какво си мисли в момента, да може да ми каже какво е изпитала тя. Дали и тя е била така щастлива, както аз или точно аз съм пречила за нейното щастие. Не знам! Целунах мекичкото на муцунката и струя топъл въздух покри лицето ми. Беше изморена, кална и все така красива. ..

Вече бяхме в колата и си разказвахме колко лудо е било и.... аз не спирах да си мисля за нея и за всичко като цяло. Преди правех и невъзможното да отида на кафе да съм на дискотека, а сега предпочитах да съм цялата в кал, да мириша и бях толкова щастлива, колкото никога до сега.

Прибрахме се, изкъпахме се и отидохме на училище. И пак мислите ми бяха там в горите, по полянките, носени от вятъра. Мн ми се спеше и монотоните звуци, които издаваха учителите ме унасяха още повече, но само като се сетех за преживяното и нахлуваше прилив от енергия в мен. На няколко пъти се предавах и лягах замечтано, но така и не заспах. Прекалено заета бях да мисля за Безспирна. винаги съм искала кон, винаги съм искала да мога да оседлая и да тръгна на някъде ей така без посока и цел просто да е разходя и да забравя за всичко...надявам се някой ден да имам честа да бъда на саме с това невероятно същесвто и всичко, което тя ми подари. дано на нея да и е било поне на половина толкова приатно, колкото на мен, защото за мен бе наистина невероятно изживяване.

Имах една приятелка, която дълги години се занимава с езда. Имаше си собствен кон и бяха като едно цяло, всеки път само за това ми говореше. Аз на кон не съм се качвал, но пък съм се занимавал с други неща, които притежават друг свой собствен магнетизъм и те карат да забравиш всички кафета и дискотеки. Ето в това е част от смисъла на живота - да правиш нещо, което кара всичко останало да изглежда незначително... Но стига философия толкова рано :)))

за философията няма време .. винаги е добре добшла;) особено от някой, който добре я владее;)
хубаво е човек да си има хоби и да намира в него своето бягство от реалността;)

Hello. <a href=http://kaleostra.info/>kaleostra</a>