И ето в ръцете ми е онова обикновено шнайдерче, което може да си купиш от всякъде за двадесет стотинки. Насчвам ръката си и тя спира на секунда преди да е синьото връхче да целуне хартията. Не мога да и го причиня! Как да напиша всичкит ези мисли,? Размишления модни и помпозни, тъжни и жестоки, мили и любовни..

Не мога да го причиня на тази бяла хартиена “ душа”, но искам да го споделя, искам да го изкарам от мен, сега, на мига! Ияжда ме, дълбае в мен!!!

Обръщам смутено поглед и сякаш лъч (от онези като по филмите, които идват и посочват това, което ти трябва) осветява клавиатурата на лап топа. Ето го! Моят спасител! Ще пиша с окървавените си ръце от действителността, няма да спирам, ще го мокря с горчивите си сълзи, ще го забърсвам и ще продължавам! Няма да ме е страх, ще съм безмилостна! А той...когато му е в повече от информацията, която ще складирам в него, ще го преинсталирам и ще е като нов. Колко е лесно после отново да започнеш на чисто! Безмилостно без страх!

Жалко, че не, мога да преинсталирам и своят живот.