..докато с приятелят ми си лежахме в леглото и се радвахме на ласките си , един отвратителен звук наруши спокойствието ни-ЗВЪНЕцъТ


Предположих, че е някой съсед пак недоволен от "стила" ми на паркиране. Наметнах един халат и отворих без да погледна кой е. Беше едно момиче, с което преди сме учили заедно.

...мн умна и адски упорита. Живееше с майкаси в адска мизерия. Къпането и яденето за нея не бяха това, което  са за повечето от нас. Случваха и се рядко и то оскъдно. Ходеше с еднакви дрехи цели месеци. Въпреки мизериятаа, в която бе отрасла и съществуваше бе адски прилежна. Обичаше редът и чистотата и оценяваше всичко много повече от доста хора. Като характер понякога беше като зверче от джунглата и се е случвало да влизаме в разправии с нея. Дори сега си спомням за един път, когато се стигна и до лека схватка ( за причината не се сещам)
Съжелявах я заради животът, който бе длъжна да води, но се възхищавахна всичко, което правеше, за да може след време да не е в положението на майка си. Мн пъти съм си мислила как ще завърши с отличие и все някой ще види желанието и за борба с живота и стимула и.
Не сме в един клас от 3-4г, но се засичахме из градът и си казвахме дежурното "здравей"..

и сега това "зверче" стоеше пред вратата ми. И двете се гледахме без да продумаме каквото и да било. Очите и напомняха на погледа на животинка изправена пред смъртта си. Нз какво да си мисля, но все лоши неща ми се въртяха из главата. Накрая се престраших и попитах да не е станало нещо лошо, като имах подсъзнателно предвид нещо с майка и... Тя само притисна тениската си и се очерта малко коремче- беше забременяла. Все още не можех да се осъзная какво става и думите ми обягваха. След още едно продължителна пауза на мълчание я попитах, защо е дошла и мога ли да и помогна с нещо... С тих глас ми се помоли да и заема малко пари за храна, заради детето в нея.  Извадих от чантата си смачкана банкнота от 10лв и преди да попитам колко всъщност са и нужни тя реагира по начин, по които малцина биха. Бутна ръката ми и каза, че са адски много. Аз и ги подадох и тя ме попита кога ще съм на училище, за да ми ги върне. естествено и казах, че няма нужда. Погледът и все още плуваше в окена на мъката, в която бе затънала, но сега имаше една малка искрица в него.
Затворих врата и се върнах в леглото. Казах на приятелят ми кой е бил и всичко в мн се преобръщаше. Гледах в точка и си мислех.. Не ме интересуваше, защо точно мен е потърсила след като не съм и така близка, дори не я попитах как в станало "това" (бебето), само от погледа и виждах, че не е било желано.
Още виждам онзи поглед пълен с болка. Сега се чудя, защо не я поканих и не поговорих с нея, но ми дойде като ггръм.
стана ми ясно, че се е случило това, което и с майка и...ще роди мъничка и сама.
Сега ще стане част от това, от което винаги сее е стремяла да се измъкне. Въпреки условията, при които съществуваше правеше и невъзможното, за да изплува.


Започнах да пиша и мислех, че така ще успея да си изясня ситуацията , но сега още повече въпроси са ми из главицата.
Никой не заслужава такива мъчения. Все още се опитвам да тая надежда, че и на нея ще  се усмихне съдбата и ще живее НОРМАЛЕН живот!


Сега аз стоя с лап топа в красивия апартамент. Заобиколена съм от неща, които за нея са супер лукс или просто блянове. И за мен това е даденост. както и за повечето от нас...
Не мога да се примиря с това и не мисля, че е честно едни да не знаят за какво живеят, а други да правят всичко по силите си да съществуват от минимума на минимума. 


Тези очи.. тази реакция..10лв?! какво са 10лв в днешно време и какво би могъл човек да си купи с тях, за да се наяде?! За едни останалия залък от верята е просто боклук, а за други точно този остатъчен залък е цалата вечеря...
Исками се отново да съм на 5-6 и да си пожелавам да няма "такива" хора на света и всички да са щастливи. Тогава вярвах, че е възможно да променя светът с вълшебна пръчица... а сега се сблъсках точно с болката, която не искам никой да изживява и знам, че каквото и да сторя няма да променя фактите.

Не е честно да има толкова мъка по тоя свят :( сега проблемите с какво да се облека или какво точно да хапна ми се виждат направо смешни.
Когато застанеш очи в очи с такава мъка и безсилие и въмозжност за промяна, оценяваш своето богатство!!!

Въпросната ти приятелка е жертва на грешка на майка си (до колкото разбрах от постинга). Сега момичето повтаря майчината си грешка и нейното дете също ще бъде подобна жертва.
Ако си родиш дете ти, в твоя малък подреден свят, но му покажеш и гадната страна на реалността, така че дори и за един ден, то да се почувства като твоята позната, на ръба, на минимума, то това дете ще израстне мъчейки се да не допуска подобни грешки. А това ще промени света към добро.
Ако искаш още повече добро, няма да изоставиш твоята позната и ще се погрижиш да не се чувства сама, защото най-вероятно именно самотата я е накарала да сгреши така. Не е толкова трудно да направиш добро и да промениш света, когато шанса е пред теб.

Много ме накара да се замисля над тази история. Човешкото щастие е непредсказуемо. Да вземем Чарли Чаплин например, който е израснал в мизерия и интернат докъде е стигнал. Макар и скромно да живее, тя пак може да се реализира чрез детето си, докато много други охолно живеещи хора например са много самотни и бездетни. Никой не може да каже кое е по-добре от двете. Ако има дух ще успее, млада е може спокойно да продължи да учи и да се бори, майка й ще и помага докато може. На една приятелка на майка ми дъщеря й роди на 16 години и при това мулатче, още през татово време, не е истина за какъв срам ставаше въпрос тогава. Въпреки това тя завърши немска филология и замина за Германия и пак е по-добре от всички нас взети заедно. Няма какво да се отчайва, да се хваща на работа и да учи еднивременно, много хора го правят, ще успее и тя. Даването на пари не е решение, то е само временно, на нея и е нужно генерално решение. Има законов ред за издръжка и подпомагане на самотните майки...

Така е! всичко, което казваш е съвършенно право:)
просто когато това се случи бях толкова шокирана, че самата аз не знаех на кой свят съм. написах постинга с надежда малко да ми се изяснят нещата...но все още не са напълно.
нея я потърсих няколко пъти , но така и не я открих в апартамента и :( надявам се да се засечем "случайно" и да мога да поговоря с нея..
просто бях шокирана..тези очи -няма думи, с които да ги опиша. още настръхвам само при мисълта. и тази реакция..10лв, в днешно време реално погледнато за нищо няма да стигнат, а тя така им се зарадва като малко дете:(
искрено и желая и на нея и на всички като нея да успеят в този живот, колкото и да име трудно...
като малка прибирах изоставени йивотинки от пътя(кучета, котки, птички), каквото се примолеше за помощ аз се отзовавах.
колкото да ми се иска не мога да прибирам и хората, но каквото мога бих го направила с голямо желание.

преди вярвах, че когато си пожелаеш нещо мн силно то ще се случи, сега знам, че ако искам нещо да стане трябва сама да си го направя..