Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2009 16:34 - Искам отново да вярвам в чудеса..искам и да ги сътворя
Автор: betid13 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1263 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
..докато с приятелят ми си лежахме в леглото и се радвахме на ласките си , един отвратителен звук наруши спокойствието ни-ЗВЪНЕцъТ


Предположих, че е някой съсед пак недоволен от "стила" ми на паркиране. Наметнах един халат и отворих без да погледна кой е. Беше едно момиче, с което преди сме учили заедно.

...мн умна и адски упорита. Живееше с майкаси в адска мизерия. Къпането и яденето за нея не бяха това, което  са за повечето от нас. Случваха и се рядко и то оскъдно. Ходеше с еднакви дрехи цели месеци. Въпреки мизериятаа, в която бе отрасла и съществуваше бе адски прилежна. Обичаше редът и чистотата и оценяваше всичко много повече от доста хора. Като характер понякога беше като зверче от джунглата и се е случвало да влизаме в разправии с нея. Дори сега си спомням за един път, когато се стигна и до лека схватка ( за причината не се сещам)
Съжелявах я заради животът, който бе длъжна да води, но се възхищавахна всичко, което правеше, за да може след време да не е в положението на майка си. Мн пъти съм си мислила как ще завърши с отличие и все някой ще види желанието и за борба с живота и стимула и.
Не сме в един клас от 3-4г, но се засичахме из градът и си казвахме дежурното "здравей"..

и сега това "зверче" стоеше пред вратата ми. И двете се гледахме без да продумаме каквото и да било. Очите и напомняха на погледа на животинка изправена пред смъртта си. Нз какво да си мисля, но все лоши неща ми се въртяха из главата. Накрая се престраших и попитах да не е станало нещо лошо, като имах подсъзнателно предвид нещо с майка и... Тя само притисна тениската си и се очерта малко коремче- беше забременяла. Все още не можех да се осъзная какво става и думите ми обягваха. След още едно продължителна пауза на мълчание я попитах, защо е дошла и мога ли да и помогна с нещо... С тих глас ми се помоли да и заема малко пари за храна, заради детето в нея.  Извадих от чантата си смачкана банкнота от 10лв и преди да попитам колко всъщност са и нужни тя реагира по начин, по които малцина биха. Бутна ръката ми и каза, че са адски много. Аз и ги подадох и тя ме попита кога ще съм на училище, за да ми ги върне. естествено и казах, че няма нужда. Погледът и все още плуваше в окена на мъката, в която бе затънала, но сега имаше една малка искрица в него.
Затворих врата и се върнах в леглото. Казах на приятелят ми кой е бил и всичко в мн се преобръщаше. Гледах в точка и си мислех.. Не ме интересуваше, защо точно мен е потърсила след като не съм и така близка, дори не я попитах как в станало "това" (бебето), само от погледа и виждах, че не е било желано.
Още виждам онзи поглед пълен с болка. Сега се чудя, защо не я поканих и не поговорих с нея, но ми дойде като ггръм.
стана ми ясно, че се е случило това, което и с майка и...ще роди мъничка и сама.
Сега ще стане част от това, от което винаги сее е стремяла да се измъкне. Въпреки условията, при които съществуваше правеше и невъзможното, за да изплува.


Започнах да пиша и мислех, че така ще успея да си изясня ситуацията , но сега още повече въпроси са ми из главицата.
Никой не заслужава такива мъчения. Все още се опитвам да тая надежда, че и на нея ще  се усмихне съдбата и ще живее НОРМАЛЕН живот!


Сега аз стоя с лап топа в красивия апартамент. Заобиколена съм от неща, които за нея са супер лукс или просто блянове. И за мен това е даденост. както и за повечето от нас...
Не мога да се примиря с това и не мисля, че е честно едни да не знаят за какво живеят, а други да правят всичко по силите си да съществуват от минимума на минимума. 


Тези очи.. тази реакция..10лв?! какво са 10лв в днешно време и какво би могъл човек да си купи с тях, за да се наяде?! За едни останалия залък от верята е просто боклук, а за други точно този остатъчен залък е цалата вечеря...
Исками се отново да съм на 5-6 и да си пожелавам да няма "такива" хора на света и всички да са щастливи. Тогава вярвах, че е възможно да променя светът с вълшебна пръчица... а сега се сблъсках точно с болката, която не искам никой да изживява и знам, че каквото и да сторя няма да променя фактите.

Не е честно да има толкова мъка по тоя свят :( сега проблемите с какво да се облека или какво точно да хапна ми се виждат направо смешни.
Когато застанеш очи в очи с такава мъка и безсилие и въмозжност за промяна, оценяваш своето богатство!!!







Гласувай:
0
0



1. beyondthevoid - Да промениш света
15.06.2009 12:21
Въпросната ти приятелка е жертва на грешка на майка си (до колкото разбрах от постинга). Сега момичето повтаря майчината си грешка и нейното дете също ще бъде подобна жертва.
Ако си родиш дете ти, в твоя малък подреден свят, но му покажеш и гадната страна на реалността, така че дори и за един ден, то да се почувства като твоята позната, на ръба, на минимума, то това дете ще израстне мъчейки се да не допуска подобни грешки. А това ще промени света към добро.
Ако искаш още повече добро, няма да изоставиш твоята позната и ще се погрижиш да не се чувства сама, защото най-вероятно именно самотата я е накарала да сгреши така. Не е толкова трудно да направиш добро и да промениш света, когато шанса е пред теб.
цитирай
2. kass - betid13
30.06.2009 14:40
Много ме накара да се замисля над тази история. Човешкото щастие е непредсказуемо. Да вземем Чарли Чаплин например, който е израснал в мизерия и интернат докъде е стигнал. Макар и скромно да живее, тя пак може да се реализира чрез детето си, докато много други охолно живеещи хора например са много самотни и бездетни. Никой не може да каже кое е по-добре от двете. Ако има дух ще успее, млада е може спокойно да продължи да учи и да се бори, майка й ще и помага докато може. На една приятелка на майка ми дъщеря й роди на 16 години и при това мулатче, още през татово време, не е истина за какъв срам ставаше въпрос тогава. Въпреки това тя завърши немска филология и замина за Германия и пак е по-добре от всички нас взети заедно. Няма какво да се отчайва, да се хваща на работа и да учи еднивременно, много хора го правят, ще успее и тя. Даването на пари не е решение, то е само временно, на нея и е нужно генерално решение. Има законов ред за издръжка и подпомагане на самотните майки...
цитирай
3. betid13 - kass
30.06.2009 15:16
Така е! всичко, което казваш е съвършенно право:)
просто когато това се случи бях толкова шокирана, че самата аз не знаех на кой свят съм. написах постинга с надежда малко да ми се изяснят нещата...но все още не са напълно.
нея я потърсих няколко пъти , но така и не я открих в апартамента и :( надявам се да се засечем "случайно" и да мога да поговоря с нея..
просто бях шокирана..тези очи -няма думи, с които да ги опиша. още настръхвам само при мисълта. и тази реакция..10лв, в днешно време реално погледнато за нищо няма да стигнат, а тя така им се зарадва като малко дете:(
искрено и желая и на нея и на всички като нея да успеят в този живот, колкото и да име трудно...
като малка прибирах изоставени йивотинки от пътя(кучета, котки, птички), каквото се примолеше за помощ аз се отзовавах.
колкото да ми се иска не мога да прибирам и хората, но каквото мога бих го направила с голямо желание.

преди вярвах, че когато си пожелаеш нещо мн силно то ще се случи, сега знам, че ако искам нещо да стане трябва сама да си го направя..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: betid13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43805
Постинги: 23
Коментари: 50
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031