Хората добре са казали: " Всяка лъжа води след себеси друга такава" , само дето няма кой да ги чуе. Далеч съм от мисълта, че само аз си "бия" главата в стената и независимо от това, което ми се казва, докато не се убедя сама, не вярвам.
Но има случаи, когато "болката" от удъра във "вратата" е прекалено силен.

Хората казват, че ценим нещата едва когато ги загубим. И това отново е вярно до съвършенство.
 
Толкова много неща са казани от "хората". А ние винаги искаме да се блъскаме, да откриваме топлата вода, въпреки, че някой вече и е поставил и кранче. Мисля, че има предостатъчно неокрити " неща", за да дълбаем в старите.

..... От няколко дена съм като ударен самолет. И естествено за неуспешното кацане съм си виновна аз!!!

" Това, което може да си направи човек, никой друг не може да му го направи."

 Въпреки казаното от "хората" и още по зле, от самата мен, аз направих една грешка, която не се оказа фатална. Благодарение на това, че човекът до мен е наистина невероятен и въпреки моите "неуспешни приземявания" ме търпи и обича.

Няма нищо по-невероятно от любовта ( споделената). Не се наемам със задачата да я описвам и слагам в рамки. Всеки я усеща различно и всеки има своето право да я брани. 

Преди известно време "тя" дойде и при мен. Както в приказките- когато най-малко съм я очаквала. Дойде и преобърна всичко, и така започнах на чисто. Но явно не достатъчно:(

Направили сме един за друг неща, които никой друг не е. Минали сме през какво ли не и въпреки всичко, аз се усъмних...

"Мнохо хубаво не е на хубаво"

Нямаше как всичко да си продължава като в сън и можеби аз бях тази, която започна да "търси под вола теле". Не ценях това, което получавах, а само намирах косури и мърморех. Така стана, че започнах да се самонавивам, че той вече е охладнял и не ме обича :( Не исках да го вярвам, а и каквото и да правех, за да привлека вниманието му (в повечето случеи скандали) се не постигах ефекта, който търсех. Гледах назад и все говорех какво е било, ровех там където нямаше какво да се намеря, но това не ми пречеше да дълбая като къртица.

Банално е и дори детинско да кажеш, че не можеш да живееш без някого,  За съжаление аз трябваше да съм на косъм да загубя мъжа на мечтите си, за да се осъзная. И всичко, заради лъжа. (а покрай нея и още няколко)

Няма извинение или оправдание за това, което направих. Въпреки, че се опитах да намеря такова.

Въпреки, че в действителност не се бе случило нищо, то промени коренно отношенията ни. Достатъчно бе, че съм погледнала и мислила за друг :( Когато това се случи осъзнах, че вече няма, на когото да гледам така както на човека до мен). За мен той е перфектният! Аз бях разбрала сама за себе си това, но и той също. Въпреки всичко намери сили, за да ми прости и да продължи да е с мен, с надеждата, че ще му докажа, че това е било грешка, слабост..нз как да го нарека- ГЛУПОСТ(най-точно)

Сега знам, че ме гледа с други очи и думите ми пред него не са това, което преди бяха.

Ако не е той не е такъв, какъвто е , тази връзка няма да съществува. въпреки всичките ми упреци и нападки, той е този, който крепи всичко. 
Няма думи и сълзи, с които да изпупя греха си. Остава ми само времето, с което ще му покажа, че наистина аз не съм тази, която бях и за мен той е всичко. Искам да живея за него, за да сме щастливи заедно.

Искам един ден той да е горд с мен и това да бъде проосто лош спомен.

ПС. Не лъжете! дори когато си мислите, че предпазвате някого. Лъжите само нараняват. Предпазват вас за известно време, но все някога "всичко си излиза на яве" и товага много боли. По-добре да стискаш зъби и да кажеш истината , от колкото да стискаш зъби, зад които криеш нещо.

Радвайте се на връзките си. Не се връщайте в миналото. Мислете само за настоящето. Няма смисъл да се  опитвате да повтаряте минали моменти. Нека новите да са по-вълнуващи. Не задушавайте любимите си хора, за да не ги загубите и чак тогава да ги оцените.

Хората не са си ги говорили разните неща просто, за да си говорят.

защо не пишеш вече чак се впечатлих

имаш ли още такива снимки родителите ти знаят ли